"Праехидно” е твоят будилник. Чуй го.
„Праехидно” е твоят будилник. Чуй го. "Можем да правим каквото си искаме, докато то е маловажно. По всички важни въпроси обаче, системата все повече ще определя нашето поведение.” Това пише Теодор Качински в своя манифест „Индустриалното общество и неговото бъдеще.” Качински е математик, социален критик, гений и дълго търсен терорист, останал в историята с прозвището Унабомбър. Неговата лична история и убеждения са основа за една от линиите в пиесата „Праехидно”. Другата е посветена на проехидната – странно, рядко, древно животно, оказало се глуха линия в еволюцията. Третата засяга развитието на технологиите, като Космическия асансьор, ползата и вредата им и вредата от ползата им… „Искам глътка въздух, ама истински! Искам да поспра и да помисля.” – споделя пред, за, отвъд себе си топящата се, бързащата, търсещата (се) душа на една проехидна. „Праехидно” е спирката. На която ще слезеш. За да (се) видиш. „Къде е реалността? Може ли да ми я покажете?“ - бие камбанката на будилника „Праехидно”… Чуй го. Събуди се! Текст: Здрава Каменова Гергана Димитрова Режисура: Гергана Димитрова Асистент продукция: Петко Стоянов Авторска музика: Тодор Стоянов - Ambient Anarchist Видео арт: Владислав Илиев Любомир Драганов – Phormatik Visual Lab. Камен Димитров Никола Налбантов Участват: Елена Атанасова Надежда Панайотова Богдан Казанджиев Петър Мелтев Пространство и костюми: Елена Шопова Осветление: Елена Шопова Suspacious Studio _ ____ _ _ |