К О С М И Ч Е С К И Я Т
| О С Н О В Е Н П Р И Н Ц И П Едно носещо въже се спуска от геостационарна орбита (около 36 000 км) към Земята, като в долния му край се свързва със специален кораб, закотвен в океана. Въжето се поддържа в статично равновесие, съгласно законите на механиката, от гравитационната сила на притегляне и от центробежните сили от въртенето му около Земята. В горния край над геостационарната орбита се предвижда извеждане на една голяма маса, чиято центробежна сила да уравновеси собственото тегло на въжето. Сечението на въжето по дължината му и неговата маса се определят от якостта на използвания материал и плътността му. По така опънатото въже може да се придвижва подемна платформа по принципа на сцеплението, чрез която ще се изнасят в космоса сателити, товари и хора. Захранването на платформата с необходимата енергия ще се осъществява с лазерен лъч с мощност около 2 MW. |
ГЕОСТАЦИОНАРНА ОРБИТА е кръгова орбита непосредствено над Земния екватор (0° географска ширина), на 35786 км. над земната повърхност, сорбитален период равен на периода на завъртане на Земята. Така спътник на геостационарна орбита би изглеждал сякаш виси неподвижно над дадена точка от земната повърхност. Тази особеност прави орбитата подходяща за комуникационни спътници. |
За космическия асансьор до Луната са нужни материали, които могат да бъдат създадени по съвременните технологии. При достатъчен размер на инвестициите той може да бъде изграден до 2020 година, смята основателят на компанията LiftPort Group Майкъл Лейн. Лейн основава LiftPort Group през 2003 г. Първоначално компанията разработва общата концепция за космически асансьор: рекордът за височина, на който се изкачват роботи на LiftPort по свръхяко въже, закрепено на аеростати, е 460 метра. След финансови трудности през 2007 г. LiftPort Group преминават към разработката на лунен асансьор за превоз на товари от космически кораби на повърхността на Луната и обратно. ZylonСинтетичният материал, нужен за въжето, вече съществува – това е влакното „зайлон” (Zylon). Освен това за доставката на оборудването в космоса ще е нужен по-малко мощен носител, части от който ще могат по-късно да се превърнат в противовес, нужен за работата на асансьора. За рестарта на проекта все още има известни финансови затруднения, коментира Майкъл Лейн. |
От НАСА, съобщиха, че ще предложат 3 милиона долара през следващите 5 години, за да се проучи идеята и да се пристъпи към нейното разработване в по-широкомащабен модел.
Мидовник отбеляза също, че макар и технологията да е все още е на ранен етап от своето развитие, въглеродните нанотръби ще са първите материали, които действително ще могат да се използват за постигането на тази цел. |
За пръв път терминът „нанотехнология” е използван през 1959г., когато американският физик Ричард Файнман изнася лекцията "There’s Plenty of Room at the Bottom", станала по-късно класическа и често цитирана. Той показва, че принципите на физиката не противоречат на опитите нещата да се управляват атом по атом, стига да са налице необходимите инструменти. Нанотехнология е способността за манипулиране на отделните атоми и молекули с цел създаване на нано-структурирани материали и обекти от 1 до 100 нанометра с нови свойства, представляващи реален интерес за биологични и технологични приложения. Това е област от приложните науки, а също така и висока технология, която покрива широк диапазон от теми, но основната обединяваща тема е контрола над веществото на микроскопично ниво, при размери по-малки от 1 микрометър, както и създаването на устройства на такова ниво, съизмерими с размера на молекулите. Представката нано в думата нанотехнология означава “една милиардна”. Разбира се като една милиардна от метъра, т.е. нанометър. Обект на нанотехнологията е изучаването и манипулирането на различни наноразмерни материали, наречени още наноматериали. Поради простата разлика в мащаба, повечето от наноматериалите (полупроводници, метали и др.) притежават характерни физико-химични свойства, които са различни от тези на същите материали при традиционната им употреба. Точно тези различни свойства се използват в нанотехнологията за създаване на нови устройства, прибори, технологии, методи за диагностика и лечение в медицината и др. Нанотехнологията е сравнително нова област, която е все още в начален стадий на развитие. | В резултат на изучаването и използването на свойствата на веществата на атомно и молекулно ниво, из основи се променят медицината, енергетиката, биотехнологиите, електрониката, въоръжаването, космическите изследвания и др. Цялата електронна индустрия възлага огромни надежди на нанотехнологиите. Миниатюрните размери на компонентите предполагат изключително висока скорост на действие. В основата на компютърната разработка е заложено не на познатите ни силициеви кристали, а на молекулни „нановериги“. Високотехнологичните съоръжения не само са с драстично намалени размери, но и с ниска себестойност. Наноматериали се използват и при производството на някои хранителни продукти, като например хранителни добавки. Нова интердисциплинарна научна област е бионанотехнологията (биологична нанотехнология). Тя разглежда процесите, протичащи в живите организми като един вид биологична (или природна) нанотехнология. Бионанотехнологията цели внедряване на нанотехнологични решения за изучаване и управление на биологични процеси и явления. Ново направление е и т.нар. наномедицина. Безспорно медицината и генното инженерство са областите с най-големи перспективи за развитието на нанотехнологиите. т. нар. наномедицина има реалния потенциал да промени драстично развитието на медицинската индустрия в ХХІ в. Нанотехнологиите ще ни направят безсмъртни. От микроскопични роботи за вътрешномолекулярна клетъчна хирургия до нови материали с невиждани досега оптични, електрически или магнитни свойства – „нанокосмосът“ ни предлага неизползвани досега възможности. |